На 2 ноември 2009 година /понеделник/ се проведоха приемни на народните представители от ГЕРБ в 19-и МИР–Русе. Десислава Атанасова и Светлана Ангелова разговаряха с граждани и представители на местната власт в общините Сливо поле, Иваново и Ветово от Русенска област. От 16 до 18 часа се проведе приемната в Русе на адрес: кв. „Родина”, търговски комплекс „Родина” на ул. „Чипровци” № 2, ет. 2, централен офис на ГЕРБ. В хода на приемната в община Иваново се проведе среща с кмета на общината Данка Матеева, председателя на ОС–Иваново Татяна Дончева, както и с кметове от всички кметства, общински съветници там.
Кметът на Кошов постави пред депутатите проблема със здравната служба, която се помещава в сградата на кметството. Като „трагедия в областта на здравеопазването”, характеризира той ситуацията в момента. Общопрактикуващите лекари бяха сравнени с еднолични търговци, които обслужват няколко села и оттам произтича невъзможността да отговорят на потребностите на населението. За пример бе дадено джипито, което сега обслужва Кошов, Табачка, Червен и Тръстеник. Не се извършват своевременно профилактични прегледи, а 1 седмица им трябва да разнесат лекарствата по предварителна заявка. Примерът с джипито в Червен, което раздава лекарствата в найлонови торбички с името на всеки клиент е показателен. В тази връзка кметският наместник в Табачка Николай Градев настоя за преференции за малките населени места за подобряване на медицинското обслужване.
Д. Атанасова посочи, че се гледа в Народното събрание Законопроект за задължителното здравно осигуряване. Предстоят и промени в Закона за лечебните заведения. Сред идеите за промени там е очертана възможността хората в селата и малките градове да се обслужват и от парамедици /фелдшери/. Обмисля се дори медицински сестри да бъдат обвързани с нещо като патронаж поради многото незаети лекарски практики в малките населени места. По предложение на д-р Л. Иванов от ГЕРБ ще бъде удължен срокът за пререгистрация на аптеките в селата, който изтече на 12 август тази година. Вероятно до средата на ноември законът ще бъде приет. В повечето села обаче дори не са разбрали за това. Сега няма как да сключат договори със Здравната каса.
Н. Градев отбеляза проблема с изровения от проливни дъждове единствен път към Табачка. Близо 200 метра от него са били отнесени, а сега настилката е само трошенокаменна. Идва зима и почистването там ще се затрудни. Да не говорим, че леки автомобили с мъка преминават през участъка. Община Иваново е депозирала проект в МИС и Комисията по бедствия и аварии. МИС обаче е закрито и оттам проблемът с възстановяването остава. Д. Атанасова взе номера на преписката и пое ангажимент да съдейства за по–бързото решаване на въпроса. Гинка Петрова – кмет на Красен, също се оплака от лошото състояние на инфраструктурата в селото и извън него. От 18 месеца се чакат средства за авариен ремонт на мост в Красен. Нищо не е станало след депозиране документите в Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. А мостът е в окаяно състояние и са нужни 27 000 лева. Други 3 подстъпа също трябва да се ремонтират. Мостът, свързващ селото с обработваемите земи, е полуразрушен от преминаващите тежки трактори, комбайни и пр. За него няма постъпки от община към МС. От всяко село в общината са поискани 2 улици, които да бъдат преасфалтирани, но пари така и няма. Писмото с молба за отпускане на средства от държавата се върнало с мотива, че трябва първо да се ремонтира ВиК – мрежата.
Въпросът с почистване коритото на река Русенски Лом още стои. След наводненията през 2005 и 2007 година в Красен фирма е изрязала дървета и укрепила диги, за да не стига водата отново в Културния дом до ниво от 3 метра. Кметицата е писала и за незатворената дига между селата Божичен и Красен. Обърнала се към бившия областен управител Мария Димова, но без резултат.
Кметовете се обединиха около идеята почистването на коритото да не става на парче, а от Поповско насам до Русе. Така в бъдеще населението няма да трепери при всеки по–силен дъжд дали ще дойде голяма вълна.
Кметовете поставиха въпроса и за канализацията. Само за Щръклево има одобрен проект по ОП „Околна Среда”. За Пиргово също били пратени документите, но на два пъти се губила техническата спецификация. През август месец тя най–сетне била пратена, но уви – проверките на новото правителство започват, не се получава отговор и програмата затваря.
Кметът на Червен настоя да се намерят 10 000 лева от общинския бюджет за установеното в края на 2008 година свлачищно образувание. Специалисти от Геозащита – Плевен са направили изследвания и са препоръчали да се изготви проект. Това обаче не става без средства. В тази връзка се настоя парите да се заложат и в държавното финансиране за общината.
Според секретаря на община Иваново Димитър Дончев основен приоритет за общината е изграждането на пътя Щръклево – Иваново. Така се спестяват 40 км. От заобикалянето сега. Изградени са 1.5 км., но са усвоени 1 млн. лева. Счетоводната справка на общината обаче сочи на 134 000 лева. Не е имало втори проект. Изпълнението се възлага след конкурсна процедура на една фирма, но се сключва договор с друга. Проблемите продължават и сега, защото е избрано финансиране по САПАРД. А за кметовете и съветниците по–добрият вариант е бил държавата да поеме разходите. Пътят обаче трябва да се прекатегоризира, а там процедурата е дълга и тежка.
Депутатите бяха запознати и с темата за неизползваемите посетителски центрове в Иваново и Червен. Към 350 000 евро са дадени по проект. Центровете под Ивановските скални църкви и Средновековен град – Червен обаче от година не са отворени заради проблеми със собствеността. Туристите от страната и чужбина не могат дори да отидат до тоалетна в нормални условия. Това създава замърсявания в районите и срами общината.
Кметове на няколко села заявиха, че е недопустимо съществуването на свинарник в Кошов на река Русенски Лом в зона, защитена по „Натура 2000”, на екопътека. Той е вън от населеното място, но няма общинска наредба, забраняваща този вид дейност до Лома. Според кмета на Кошов храненето на свинете там става с кланични отпадъци. Всеки ден малък камион разнасял въпросните отпадъци от „Пилко” – Разград до фермата. В същото време имало наредба, която забранява това. Кметът на Кошов предложи ДВСК да се самосезира за случая. Собственикът там заявил, че ще измести фермата на по–високо място, но това няма да реши проблема за местното население.
Кметовете занимаха депутатите с необходимостта да се реши по–бързо и в полза на общините начисляването на ДДС по общински сделки. Сега се плаща голям „кух” обем на държавата, защото повечето фирми, с които общините имат отношения, са регистрирани по ДДС. Самите общини обаче не са, каза кметът на Щръклево.
В Щръклево има и още един голям проблем – плащането на сметките за ток. От кмета се изисква по договор да дава първо и дори второ междинно плащане на Е.ОН България за консумираната енергия от уличните лампи, в кметството и пр. За всеки ден закъснение се искат лихви. За периода от 2006 година досега са се натрупали 400 лева само от лихви. В същото време компанията авансово взема пари от кметството за тока и при повреди не уведомява кмета навреме кога и как ще бъдат отстранени. Кметът се кани да заведе дело в съда.
Народните представители бяха занимавани и с казуса по закритото училище в село Пиргово. Там има земи, дарени на училищното настоятелство още преди 1944 година. Настоятелствата обаче не съществуват през социализма и до 1995 година. Поземлените комисии възстановяват земите на училището, не на настоятелството. Поради законови разминавания сега не могат да се извършат правни действия по документно оформяне на собствеността върху тях.
На 23 ноември 2009 година министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев посети по време на еднодневната си визита Дунав мост. Министърът бе придружен от народните представители от ГЕРБ в 19-и МИР-Русе Пламен Нунев, Десислава Атанасова, областния управител Пламен Стоилов, неговия заместник Петър Даскалов, кмета на община Русе Божидар Йотов, негови заместници и други официални лица.
Проектът за ГКПП-Русе трябва да се актуализира, за да отговори на потребностите на страната сега и в бъдеще. Това стана ясно по време на визитата. Самият проект е разработен, но създава трудности в сегашния си вариант за потоците МПС от България и Румъния. Освен това трябва да се отговори ина изискванията, които ще постави влизането в Шенгенското пространство през март 2011 година на България. Например сега при навлизане в България "фунията" на многото трасета се събира само в 2 ленти, като се налага дори спиране за плащане на винетки. Образуването на колони от тежки камиони в района на ГКПП, както и мостът с един свод с ж. п. линия са проблеми, нетърпящи отлагане.
