На 30 септември 2010 година /четвъртък/ министърът на културата Вежди Рашидов, заместникът му Митко Тодоров и народният представител от ГЕРБ в 19-и МИР – Русе Пламен Нунев проведоха среща с представители на културните институти от Русенска област по покана на народните представители от ГЕРБ в 19-и МИР – Русе. Сред тях бяха директорите на ДТ „Сава Огнянов” Рашко Младенов, Кукления театър Теменуга Хараланова, представители на община Русе. Срещата с работен характер бе посветена на развитието на културните институти в региона и се състоя в конферентната зала на хотелски комплекс „Космополитън”. В нея се включиха още председателят на Общински съвет – Русе доц. Васил Пенчев, кметът на община Русе Божидар Йотов, зам. – кметът на община Две могили Боян Симеонов, кметове на населени места от Русенска област.
В близо 45 – минутно експозе министър Рашидов очерта основните предизвикателства на реформата на културните институти, даде конкретни примери за проблеми и фрапиращо заварено положение на някои места като Кърджали, Пловдив и др.
Попитан как едно министерство би подпомогнало директор на театър като русенския да върви напред след наблюдаваната осезателна положителна промяна, министър Рашидов отвърна: „Въпросът е човекът да познава добре материята, да знае какво значи да си добър артист и че това е цял човешки живот, смисълът на това, което прави, и правилният начин да го прави. Явно Рашко /б. Р. Младенов – директор на ДТ „Сава Огнянов” - Русе/, както знаете той е един от големите и известните ни актьори, целият му живот е минал в театъра, е поставил правилно нещата. Значи, усещането за тип мениджмънт, защото в творчеството няма 100 – процентов мениджмънт... Ние не семе като при точните науки, при нас пет по пет не е двадесет и пет. При нас винаги е нещо друго. Обвързването на показателите от предходните три години е задължително, защото и предишните 3, и предишните 5 години – това са пари, които изтичат от българския данъкоплатец. Защото, когато говорим за средства и издръжка, това е баланс на едногодишни бюджети. Ние трябва да регулираме парите на данъкоплатците, защото не е само русенския театър, а има и други сценични формации. Това е един баланс на един много тежък бюджет. И не е тайна, че 60 % от бюджета на министерството е за театрите.”
Финансовите критерии не са най - важните, но са сред определящите при избор на директорите, посочи още министърът. Митко Тодоров добави, че са разработени правила за текущ мониторинг, за полугодишна оценка и оценка на мандат. Възложено е на група от експерти, които разработиха такава система на институти от сценичните изкуства. В никакъв случай показателите не могат да бъдат решаващи. „Показателят е обликът на театъра, неговата публичност, неговият имидж, показателят е освежаването на творческия и кадровия му потенциал, изборът на репертоар и хора, които ще го осъществяват т. е. постановъчни екипи, диригенти, балетмайстори и т. н.” След 10 – 15 дни ще бъдат представени на сайта на Министерството на културата тези показатели.
На въпроса дали при добри постижения един директор би получил допълнително финансово стимулиране, зам. – министър Тодоров отговори, че когато се види колко зрители са си купили билети спрямо предходния период се повишава базата за субсидиране.
Местата в театъра осигуряват хляба на артистите, които образно казано „продават” духовния си продукт, който обаче струва скъпо. Едно представление се приема за успешно, когато провокира зрителския интерес. При пълни зали ще се види колко пари ще разпредели трупата. При реформата тези пари държавата няма да ги взема, а те ще останат в театъра.
В разработката за критерии за текущ мониторинг на първо място стоят художествено – творческите критерии, което ще ограничи залитането е прекалената комерсиализация.
Общественото мнение, критиката, журналистиката и експертите ще покажат какъв е напредъкът на всеки културен институт.
„Най - скъпото нещо в света е културата”, подчерта В. Рашидов. Неслучайно една творба на Пикасо струва стотици милиони долари, а един холивудски актьор сключва договор за милиони долари. „За културата трябват пари, но тя трябва да се научи да си печели хляба. Да, държавата ще субсидира. Аз ще държа на това докато съм министър и, надявам се, и в бъдеще. Но нека да има нови проекти – нови спектакли, нова опера, нека нови книги да издаваме...”
Налице е нова симбиоза между театрите, които правят копродукция, като на двете места се прави декор, а трупата само гостува. Тя се наблюдава у нас, потвърди Митко Тодоров, като добави, че е измислена от японците. Конкретните разчети ще покажат дали ще се спести.
„Шекспир е измислил театърът да се движи, а не да лежи в кафенето. Театърът трябва да се движи. То затова е много красиво”, припомни министърът.
Директорът е този, който ще разпределя приходите в театъра, а Министерството на културата като принципал ще контролира как ще става това. Ако директорът не се справя, то друг директор ще го замести. Въпросът е театрите да се развиват, макар и бавно с нови постановки и т. н. Сега се прави нещо като „чистилище”. „Театрите са попаднали в собствения си ад от времето на социализма. Прекалено е. За да направим „Втори златен век” сме ги направили във всяка паланка. И затова имаме затруднения. Промени се времето и системата. Хората искат хляб да ядат. И се чудим как да направим така, че театрите да произвеждат качествен продукт.”
„Аз ви казвам честно – следващата година също е кризисна. Дайте да се подготвим по – добре, да знаем, отколкото да се лъжем. Една криза има свой лечителен период. Този период ще го минем. Аз не бих искал да бъдем притегнати”, изтъкна министърът по отношение на бюжета за Министерството на културата през 2011 година. „Аз не искам да разболеем всички български творци, за да финансираме здравеопазването”, отбеляза той. „Няма по – диалогичен човек от Бойко Борисов. Той пита за всичко и където е разумно, знаем, че е тежка годината и се солидаризираме. Но когато има неща да казваме, всички сте свидетели, те се казват”. „Аз казах разчет и искам нормален бюджет – нито повече, нито по – малко. Достатъчен, за да не се притеснявам догодина и да не се унижавам. Интелигентни са хората на културата, за да разберат, че кризата продължава” заяви Вежди Рашидов.
В същото време бе обещан да има сериозен контрол по разходване на средствата, предоставяни от държавата.
Вежди Рашидов благодари на г-н Нунев за добрия диалог при провеждане на реформата на сценичните изкуства и даде пример за промяна на нормативни актове според потребностите и актуалното състояние на отделни театри, държавни опери, симфонични оркестри.
В близо 45 – минутно експозе министър Рашидов очерта основните предизвикателства на реформата на културните институти, даде конкретни примери за проблеми и фрапиращо заварено положение на някои места като Кърджали, Пловдив и др.
Попитан как едно министерство би подпомогнало директор на театър като русенския да върви напред след наблюдаваната осезателна положителна промяна, министър Рашидов отвърна: „Въпросът е човекът да познава добре материята, да знае какво значи да си добър артист и че това е цял човешки живот, смисълът на това, което прави, и правилният начин да го прави. Явно Рашко /б. Р. Младенов – директор на ДТ „Сава Огнянов” - Русе/, както знаете той е един от големите и известните ни актьори, целият му живот е минал в театъра, е поставил правилно нещата. Значи, усещането за тип мениджмънт, защото в творчеството няма 100 – процентов мениджмънт... Ние не семе като при точните науки, при нас пет по пет не е двадесет и пет. При нас винаги е нещо друго. Обвързването на показателите от предходните три години е задължително, защото и предишните 3, и предишните 5 години – това са пари, които изтичат от българския данъкоплатец. Защото, когато говорим за средства и издръжка, това е баланс на едногодишни бюджети. Ние трябва да регулираме парите на данъкоплатците, защото не е само русенския театър, а има и други сценични формации. Това е един баланс на един много тежък бюджет. И не е тайна, че 60 % от бюджета на министерството е за театрите.”
Финансовите критерии не са най - важните, но са сред определящите при избор на директорите, посочи още министърът. Митко Тодоров добави, че са разработени правила за текущ мониторинг, за полугодишна оценка и оценка на мандат. Възложено е на група от експерти, които разработиха такава система на институти от сценичните изкуства. В никакъв случай показателите не могат да бъдат решаващи. „Показателят е обликът на театъра, неговата публичност, неговият имидж, показателят е освежаването на творческия и кадровия му потенциал, изборът на репертоар и хора, които ще го осъществяват т. е. постановъчни екипи, диригенти, балетмайстори и т. н.” След 10 – 15 дни ще бъдат представени на сайта на Министерството на културата тези показатели.
На въпроса дали при добри постижения един директор би получил допълнително финансово стимулиране, зам. – министър Тодоров отговори, че когато се види колко зрители са си купили билети спрямо предходния период се повишава базата за субсидиране.
Местата в театъра осигуряват хляба на артистите, които образно казано „продават” духовния си продукт, който обаче струва скъпо. Едно представление се приема за успешно, когато провокира зрителския интерес. При пълни зали ще се види колко пари ще разпредели трупата. При реформата тези пари държавата няма да ги взема, а те ще останат в театъра.
В разработката за критерии за текущ мониторинг на първо място стоят художествено – творческите критерии, което ще ограничи залитането е прекалената комерсиализация.
Общественото мнение, критиката, журналистиката и експертите ще покажат какъв е напредъкът на всеки културен институт.
„Най - скъпото нещо в света е културата”, подчерта В. Рашидов. Неслучайно една творба на Пикасо струва стотици милиони долари, а един холивудски актьор сключва договор за милиони долари. „За културата трябват пари, но тя трябва да се научи да си печели хляба. Да, държавата ще субсидира. Аз ще държа на това докато съм министър и, надявам се, и в бъдеще. Но нека да има нови проекти – нови спектакли, нова опера, нека нови книги да издаваме...”
Налице е нова симбиоза между театрите, които правят копродукция, като на двете места се прави декор, а трупата само гостува. Тя се наблюдава у нас, потвърди Митко Тодоров, като добави, че е измислена от японците. Конкретните разчети ще покажат дали ще се спести.
„Шекспир е измислил театърът да се движи, а не да лежи в кафенето. Театърът трябва да се движи. То затова е много красиво”, припомни министърът.
Директорът е този, който ще разпределя приходите в театъра, а Министерството на културата като принципал ще контролира как ще става това. Ако директорът не се справя, то друг директор ще го замести. Въпросът е театрите да се развиват, макар и бавно с нови постановки и т. н. Сега се прави нещо като „чистилище”. „Театрите са попаднали в собствения си ад от времето на социализма. Прекалено е. За да направим „Втори златен век” сме ги направили във всяка паланка. И затова имаме затруднения. Промени се времето и системата. Хората искат хляб да ядат. И се чудим как да направим така, че театрите да произвеждат качествен продукт.”
„Аз ви казвам честно – следващата година също е кризисна. Дайте да се подготвим по – добре, да знаем, отколкото да се лъжем. Една криза има свой лечителен период. Този период ще го минем. Аз не бих искал да бъдем притегнати”, изтъкна министърът по отношение на бюжета за Министерството на културата през 2011 година. „Аз не искам да разболеем всички български творци, за да финансираме здравеопазването”, отбеляза той. „Няма по – диалогичен човек от Бойко Борисов. Той пита за всичко и където е разумно, знаем, че е тежка годината и се солидаризираме. Но когато има неща да казваме, всички сте свидетели, те се казват”. „Аз казах разчет и искам нормален бюджет – нито повече, нито по – малко. Достатъчен, за да не се притеснявам догодина и да не се унижавам. Интелигентни са хората на културата, за да разберат, че кризата продължава” заяви Вежди Рашидов.
В същото време бе обещан да има сериозен контрол по разходване на средствата, предоставяни от държавата.
Вежди Рашидов благодари на г-н Нунев за добрия диалог при провеждане на реформата на сценичните изкуства и даде пример за промяна на нормативни актове според потребностите и актуалното състояние на отделни театри, държавни опери, симфонични оркестри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар