Камерна зала в емблематичното за Русе Доходно здание беше преименувана по време на тържествена церемония на "Слави Шкаров" вчера /1 март 2010 година/. Поставена е специална табела, указваща знаменателното събитие до един от входовете и с образа на известния български режисьор. Думи в памет на Шкаров каза директорът на ДТ "Сава Огнянов" Рашко Младенов. В присъствието на народните представители от ГЕРБ в 19-и МИР - Русе Светлана Ангелова и Даниела Миткова, кмета на община Русе Божидар Йотов, председателя на постоянната комисия по клтура и религиозни въпроси на Общински съвет Русе Владислав Атанасов, зам. - директора на театъра, актьори, драматурзи и режисьори, г-н Младенов посочи, че е изключително радостен да види сред множеството дъщерята на Шкаров. После бе вдигнат тост в чест на събитието, което от 19 часа бе последвано от премиерата на пиесата "Любов до безумие" на Красногоров.Самият директор преди време бе много изненадан от анонимността на залите в Доходното здание. Една от първите му задачи бе да направи ремонт на камернат азала, която вече има амфитеатрално разположени седящи места, да постави сцената по – ниско в зрителното поле. Месинговата табела е дело на русенската скулптурка Мая Кубратова.
Слави Шкаров е един от най – забележителните режисьори в историята на Русенския драматичен театър. През 1966 година той завършва ВИТИЗ при проф. Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов. Най – ярките години от творческата му биография са свързани с Русе, където е работил от 1969 до 1988 година. Сред постановките му са „Кръчма под зелено дърво” от Петер Коварчик, „Босилек за Драгинко” от Константин Илиев, „Амадеус” от Питър Шафър, „От земята до небето” от Никола Русев, „Боряна” от Йордан Йовков, „Майка на всички” от Георги Караславов и др. С талантливата си и оригинална режисура Слави Шкаров издига художествения ръст и авторитета на Русенския театър до един от най – бележитите в България”, казва драматургът Крум Гиргицов. Слави Шкаров умира на 11 май 1988 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар